За Имената-на-Бащата

"Името-на-Бащата, какъв триумф! Това е очевидно за всички. Бащинството носи в себе си известна природна яснота, но най-вече представлява културен феномен. Както казва Лакан, „Името-на-Бащата създава бащината функция”. Но откъде произлиза множественото число в този контекст?

То не произхожда от езичеството, а е част от Библията. Този, който говори чрез горящия храст, заявява за себе си, че няма само едно Име. Нека го чуем: Бащата не притежава собствено име; той е функция, а не фигура. Бащата има толкова много имена, колкото са опорите му.

Каква е неговата роля? Това е висша религиозна функция – свързването на различни аспекти: означаващото и означеното, Закона и желанието, мисълта и тялото. С други думи - символичното и въображаемото. Само когато тези две области се обединят с реалното в тройка, Името-на-Бащата престава да бъде просто отражение. В противен случай всичко би било само подобие и без него разпадането става симптом на несъществуваща връзка."

Жак-Ален Милер