Семейните комплекси

През 1938 година Анри Валон възлага написването на глава, която да разглежда семейството в тома "Психичен живот" на френската енциклопедия, не на кого да е, а на млад психоаналитик с медицинско образование и специалност по психиатрия, чийто потенциал предвижда. Жак Лакан приема това предизвикателство и озаглавява своята статия "Семейните комплекси".

Изборът на този текст е интересен, тъй като той служи за вход към учението на Лакан за българските читатели. В него обаче няма нито една от известните му формулировки като „Несъзнаваното е структурирано като език“ или „Не съществува сексуално отношение“. Вместо това те ще срещнат радикално отхвърляне на обясненията, които под прикритие на научност се опитват да разяснят поведението и същността на хората, пренебрегвайки факта, че те са живи индивиди родени в определена култура още преди появата си. Няма човешко семейство, което да бъде напълно „естествено“, а развитието никога не протича индивидуално.

Текстът поставя акцент върху парадоксалната организация между говорещите хора и неизменяемото разделение между тях самите вследствие наличието на един дълбоко загубен обект. Читателят запознат с учението на Лакан ще забележи основите на триединството символично - въображаемо - реално чрез последиците им тук.

Новият читател вероятно ще осъзнае важността и характеристиките на клиничната част от произведението. Тази клиника устоява срещу всички заблуди и негативни влияния произтичащи от нормативисткия подход и рехабилитационните ограничения наложени от строгия хигиенизъм присъщ за когнитивно-бихевиористичния метод. Тя категорично отказва идеята за изкореняване человеческата природа у индивидите.