Феноменология на духа

Варненският и Преславски митрополит Симеон (1840–1937) е важна фигура в Българското възраждане и борбата за църковно-национална независимост. Той става най-младият митрополит на Българската екзархия едва на 32 години и ръководи своята епархия цели 65 години, което представлява уникален случай в православния свят. След Освобождението той се утвърдил като един от "строителите на съвременна България", бил е активен държавник и просветител, председател на III ОНС (1882–1883), публицист, учен по елинистика, преводач и член – редовен (1884) и почетен (1923) – на БАН. Благодарение на разнообразните си таланти, достижения и влияние, митрополит Симеон може да бъде поставян до големите духовни личности от миналото, като патриарх Евтимий. Според признанието на акад. Михаил Арнаудов (1930), той олицетворява “жива история” на българските усилия за църковно-културно и национално развитие през последните седем десетилетия. В работата си той успял да обедини различните морални подбуди сред дейците от Българското възраждане - от Паисий до Илариона Макариополски; животът му служи като пример за "апостолско изпълнение" както на християнските задължения, така и към народа. За първи път ще бъдат издадени неговите произведения.