Шутаранга

- Дядо, къде е твоята шутаранга? Забрави ли я някъде?
- Да, Мончо, забравих я отдавна. Остана в спомените ми от детството...
- Не трябваше да оставяш шутарангата зад себе си. Трябваше винаги да я носиш с теб, защото знаеш какво става без нея.
Сега ще ти вземат главата, дядо Моньо.
- Знам, мое детство, наясно съм че ще ми се случи това. Нека бъде така. Вече не се искам тук, както казваше един старец от Дрен. Когато човек започне сам да не желае живота си, значи вече е остарял и му е време да потърси Рангел Миалко...
Детството ме наблюдава със своите синьооки погледи и в тях виждам целия си живот като две чисти морски лагуни.
Колко много пропуснах! Колко добри думи не успях да изрека на другите; колко устни останаха непокътнати; колко прошки не поисках; колко картини можех още да нарисувам...
- Стар глупак! - промълви моето замръзнало детство.
И то има право.