Романите на Димитър Димов. Философско-психологически прочит

В творчеството на Димов, чуждото играе основна роля в неговата наративна стратегия. То е съществено за структурата на произведенията му и не представлява само външен или формален елемент, каквато представа често се е налагала (например Георгиев 1974; по-късно Балевски 2003 и др.). Чуждото служи като опора за фабулата, образите и разказваческата перспектива. Без да противостои на родното или българското, то предоставя пряк достъп до най-дълбоките философско-психологически търсения на автора.

Из Глава втора: "Навътре към чуждото – стратегията на едно творчество"