Пространства на мълчанието

В живота ни се случват събития, които ни подтикват да възприемем света по нов начин. След неприятен инцидент, при който си счупих долната челюст, бях принуден да мълча в продължение на месец. По време на лечението имах достатъчно време за размисли и осъзнаване на значението и функцията на мълчанието в човешкия живот. Именно така започнах дневника си, който е първата част от тази книга. В него разкривам себе си без прикрития - човек, изправен пред болката и обгърнат от тишината, която сякаш ми е дадена да преосмисля свободата чрез невъзможността да я реализирам.

Темата за мълчанието продължава във втората част, но тук погледът ми вече е насочен към нещо друго. Тази перспектива напомня стиловете на византийската и руската иконопис; пресечните линии не се срещат на хоризонта, а извън пределите на реалното зрение. Главният герой сега не съм аз самият, а човечеството - поставям множество тревожни въпроси относно неговата съдба.

Третата част включва размисли от психиатърска гледна точка: какви последствия ще имат "родилните страдания" на нашето време? Човечеството стои пред прага на едно ново ужасяващо Средновековие: Ковид-19, глобализацията, растящият атеизъм и дехуманизацията... Но като реакция срещу това явление ще се появи несъзнателна съпротива, която може да промени света такъв какъвто го познаваме днес. И именно в отчаянието може би се крие надеждата - надеждата за надминаване на собствените ограничения и възраждане хуманността у нас като хора…