Басни. Трактати

Григорий Сковорода: Не всяка отрова е с неприятен вкус

Уникалният украински философ сам изкопал своя гроб и заспал в него завинаги.

В навечерието на годината, когато ще се отпразнува 300-годишнината от раждането на великия украински мислител Григорий Сковорода, излизат преведени на български неговите „Басни и философски трактати“ под редакцията на „КВЦ“.
Григорий Сковорода (1722-1794) е известен украински философ, баснописец, просветител и учител. Той произхожда от бедно казашко село. Започва обучението си в Киево-Могилянската академия, където успява да спечели уважение сред преподавателите си благодарение на отличните си резултати във всички предмети. Интересува се от изучаването на езици, литература и философия. Станал полиглот, той пътува много из Централна Европа – посещава Полша, Унгария, Австрия, Прусия и Италия; учи в Университета в Хале.
След като се завръща в Украйна, започва работа като преподавател в Переяславския колегиум (по-късно преобразуван в Духовна семинария). Влиза обаче в конфликт с местния епископ поради неграмотността на духовниците относно културните въпроси и след това бива уволнен. Поема частни уроци за сина на богат земевладелец. Получава предложение да преподава поетика в Харковския колеж, но му налагат да приеме монашеството. Той категорично отказва да стане част от "фарисейската" система и вместо религиозни догми предава знания за търсенето на човешката същност у всекиго. Отново остава без работа.
Последните 25 години от живота му той прекарва сред хората - облечен скромно само с най-нужното и книгите си под ръка образова селяните както бедни така и богати. Репутацията му расте – някои го критикуват или хвалят; всички искат да го видят лично. През този период пише голяма част от творчеството си.
Според легендите той сам e направил гроба си - легнал там облечен чисто със своите ръкописи под главата си завинаги заспал . След смъртта му произведенията му са копирани , печатани и разпространявани .
Философските трактати на Сковорода разглеждат теми като самоосъзнаването , разума и щастието . Те съдържат идеи че не всяка отрова има лош вкус ; не трябва да тъгувахме за изгубено или радостно единствено над останало ; постигайки върха сме всъщност наполовина ; преяждането води до задоволство , а то до скука която пък носи страдание което може би трудно нарече здравословно .
Сред литературните произведения особено забележими са басните („Харковските басни“) включени в публикацията чрез “КВЦ”. Критиците описват стилът му като диамант без шлифовка.
Трудният превод на философските трактати наситени с библейска терминология е извършен от Мариян Петров , докато преводът имаските твори принадлежи дo Димитър Христов .