Все още си ти...

Съсредоточавам се върху отражението си в огледалото и не разпознавам човека, който виждам. Изгубила съм себе си и не успявам да се намеря. Търся и откривам болката, разрушението и различията. Там, където хората избягват да стъпват... Страхуват се от него на всяка цена. Но всъщност е толкова красиво.

Вече осъзнах, че болката е най-умелият художник, а с помощта на кръвта й се създават най-прекрасните картини. Нейните стенания са вдъхновяваща музика. А разбитият автор пише най-нежните думи.

Понякога ми минава през ума... Дали именно в ада се раждат най-добрите ангели?

Даниела Стан