Плач по всички жени преди мен

Как се създава и живее, когато всичко изглежда объркано? Когато в момент на тъга за себе си изпитваш мъка и за жените преди теб – сякаш те плачат чрез теб. Стихосбирката на Катя Димитрова е определена като дебют, но нейното творчество носи опита от страданието и иронията; то може да бъде едновременно романтично и остро, уязвимо и смело. Възторгвам се всеки път, когато попадна на такова писание. Това е книга, която провокира размисъл.

Георги Господинов

Преди повече от десет години прочетох първоначалните стихотворения – не ги виждам в настоящата книга, знам че Катя дълго време е изчаквала думите си да узреят за този впечатляващ дебют. Нейното силно женско писане отдава почит на традицията, докато в същото време утвърджава своя собствен глас извън нейните рамки: сякаш една междупоколенческа сълза запълнила окото на поезията чака момента да потече надолу. Този плач има своята красота.

Йорданка Белева