Събрани стихотворения

В този том за първи път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова – „Язове“ (1931), „Бунт“ (1934) и „Кръстове“ (1934), всяка от които има само по един печатен вариант. Освен тях, в изданието са включени всички нейни по-късно публикувани произведения, появили се във вестниците „Литературен глас“, „Вестник на жената“, както и в двата сборника „Сноп“, издадени от Клуба на българските писателки, където тя е заемала длъжността секретар. Някои творби, последните от които вероятно датират от края на живота й, са взети от машинописа "Язове. Избрани стихотворения", който се съхранява в два екземпляра във фонда ? в Централния държавен архив.

Поетичният свят на Яна Язова обединява постсимволизъм, сюрреализъм, древногръцка мъдрост и чувствителност към краткостта на живота – изпълнен с пожарища на неизчерпаема страст; той представлява уникална част от българската поезия през 30-те години на XX век.

Накрая читателят за пръв път може да опознае напълно образа на поетесата Яна Язова – неравномерна и задъхана, навлизаща смело в неизвестното...

Яна Язова (1912 - 1974) е псевдонимът на Люба Тодорова Ганчева – българска писателка.

Родена е през 1912 година в Лом. Баща й Тодор Ганчев е доктор по философски науки с образование в Цюрих, Швейцария. Майката Радка Бешикташлиева произхожда от известната търговска фамилия Бешикташлийски в Цариград.

Още като гимназистка през 1930 година тя представя свои стихотворения пред проф. Александър Балабанов и получава името си - Яна Язова. През 1931 г. дебютира със стихосбирката "Язове", следвана от още две подобни книги. Постепенно преминава към прозата с романа си "Ана Дюлгерова", разглеждащ невъзможността за промяна у нас; след това пише романa "Капитан" (1940), който се счита за първият български роман посветен на наркотрафика и проституцията. По-късно издателят й става жертва при съдебния процес срещу него след 1944 г., когато сама тя решава да не участва активно сред писатели пропагандиращи новото управление.

През 1943 г., омъжена за инженера Йорданов — ръководител радио “София” с богат опит във Франция — тя остава вдовица през петдесетте години. През 1960 година успява да преодолее своята изолация чрез представяне ръкописa си наречен “Левски” пред издателство “Народна култура”. В началото те проявяват интерес към проекта му, но впоследствие директорът Пелин Велков я уведомява че няма да бъде отпечатан.

Животът й бележи множество драматични моменти , което допринася до голяма степен за популярността й както и скандалната връзка с проф .Балабанов . Но какво става с нейното творчество? Следвайки времето до смъртта си през 1974г., творческият й път спира именно след идването нa нов режим . Загива при мистериозни обстоятелства у дома , откривайки непубликувани исторически романи ; тогава започват обвинения относно плагиатство спрямо един авторитетен български писател , който бил присвоил идеята около Левски.Така Петър Величков стартира серия публикации под формата части разпространени най-напред а после цялостнo преиздавани.”