Героичният човек

Д-р Янко Янев е философ, поет и есеист, считан за един от водещите фигури в българското ницшеанство и неохегелианство. Той е автор на множество книги, статии и рецензии, свързани с философски и културни теми на български и немски език. Роден през 1900 г. в Пещера, завършва полукласната гимназия в Пловдив. През 1919 г. заминава за Германия, където изучава философия и история във Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Получава докторска степен по философия с дисертация на тема „Живот и свръхчовек“. От 1923 г. работи в библиотеката на Софийския университет, а временно оглавява културния отдел към Министерството на народното просвещение. През 1934 г., получава покана да изнася лекции по история на българската култура в Берлинския университет. Загива при англо-американските бомбардировки над Дрезден на 13 февруари 1945 г., по време на Втората световна война. След 1944 година Янев става забранено име заради несъвместимостта си с комунистическия културен канон; изключен е от Съюза на българските писатели като фашистки автор, а произведенията му са премахнати от училища и библиотеки.

Концепцията за героичния човек у Янев следва идеята за свръхчовека като подлага основни традиционалистки възприятия относно обществото, любовта и брака на радикално преосмисляне; той критикува предразсъдъците от античността до съвременността; развива уникални визии относно моралните ценности. Идеята за героичния човек резонира с тогавашната европейска култура наред със засиленото внимание към расови идентичности и национализъм. В навечерието на Втората световна война темата около героя има конкретни връзки с вагнерово-ницшеанските идеи особено актуални в Германия през този период.