Унесът и страданието на Тома Галус

Иво Андрич (1892-1975) е първият Нобелов лауреат от южнославянските и балканските страни, отличен с наградата през 1961 година. Той участва активно в националноосвободителното движение „Млада Босна“ и още в началото на Първата световна война е задържан от австро-унгарската полиция. През военните години преминава през затвор, интернация и болници. Дебютната му творба - лирическата проза „Екс Понто“, която се свързва с античния изгнаник Овидий, вече показва как образът на затворника и изгнаника става основен мотив в неговото творчество.

В ранните си произведения Андрич представя художествения персонаж Тома Галус като свой автобиографичен аналог. През 1968 г., при разговор с българския критик Светлозар Игов, който пише монография за него, той разкрива намерението си да създаде роман за взаимодействието между балканския човек и морето. Въпреки това до смъртта му завършен текст не вижда бял свят; излизат само няколко откъса от замисления роман. През 1989 г. Игов публикува под заглавие „Летуване на юг“ петнайсет разказа на Андрич, които са свързани със слънцето, морето и водите, включително истории за слънчевите преживявания на Галус.

През 1992 г., сръбската изследователка Жанета Джукич Перишич - управителка на фондацията посветена на Андрич - пуска недовършения роман „На слънчевата страна“. Главният герой остава същият - затворникът Тома Галус; обаче въпреки позитивното заглавие, този роман разглежда борбата му срещу Сатаната чрез образа на неговия съкилийник Постружник - престъпник символизиращ злото. Настоящото издание представлява първоначалното обединение на двата романа за един именит герой под общо заглавие „Унесът и страданието на Тома Галус“.