Как станах монахиня

В Аржентина едно дете (може би момче или момиче?) за първи път опитва сладолед – вкусът му е ягодов и ужасен, а преживяването ще промени живота му завинаги. В книгата си „Как станах монахиня“, Сесар Айра (1949) представя лични спомени в динамична последователност, без да се задълбочава в обяснения и с неограничено въображение. Той описва сцени от училищния живот и затворническия опит, впечатления от радиотеатър и детски приятелства, както и размисли върху лъжата и вендетата.

За автора:

Айра е като библиотека: читателите получават достъп до нова глава не само от аржентинската литература, но също така от испаноязичната белетристика и есеистика. Неговият подход е майсторски – той избягва всякаква прозрачност и поставя под въпрос лесните интерпретации. Реалността присъства, но остава загадъчна. Самият той формулира това по следния начин: „Невероятното се намира в романите, но романите произлизат от реалността.“ El País

Романите на Айра са ексцентрични отражения на действителността, където светлината блести по-ярко, картината е по-ясна и всичко протича със скоростта на мислите. The Millions

Четенето на произведенията му представлява среща с един от най-впечатляващите текущи проекти в съвременната литература… Изглежда сякаш той самостоятелно се стреми да запълни празните рафтове на книжарниците по света и намаляващото количество библиотеки навсякъде. Public Books

Айра е известен с това как преобръща традиционното разбиране за смисъл. Според него вдъхновение черпи от дзенбудизма – неговия интерес към отклонението от нормалното очакване предизвикват идеи за пустота. Neue Zürcher Zeitung