Тераса над Рим

Сюжетът на романа „Тераса над Рим“ се развива през XVII век. Главният герой, младият гравьор Мом, е безумно влюбен в една жена, но тя вече е предназначена за друг мъж. От ревност той му залива лицето със сярна киселина, което води до обезобразяване на Мом и го принуждава да се откаже от любовта си, която остава в сърцето му до края на дните.

Паскал Киняр черпи вдъхновение и от новата техника на гравиране – „черната гравюра“, която възниква през 1642 година. Тази иновация контрастира с традиционния метод, тъй като тук „бялото произлиза от черното“. Думите „черно“ и „тъмно“ са сред най-често употребяваните в произведението. Стилът включва кратки глави и изразителни фрази с афористичен привкус.

Героят обикаля различни градове в опити да открие изгубената си любов и неуловимата светлина; той балансира несигурно между тези две стремежа, които пресъздава върху платната си - отражение на собственото си битие. Сянката и меланхолията го дебнат във всеки завой около предметите и хората. Въпреки всичките си съмнения, творчеството на Мом предлага един вид хармония напълно противоположна на ежедневните му изпитания. Макар разранен отвътре, той успява да подиграва ограниченията и предразсъдъците чрез смелостта на своите еротични графики, много от които биват унищожени по заповед на властимащите фигури както религиозни така и светски. Налице е фактът, че талантливият художник винаги провокира недоумение у невежите софистицирани индивиди или бюрократите…