Тераса над Рим

Според автора, историята служи като повод за писане в търсене на загубеното. „Животът е тук и сега," подчертава той, без да се отнася до някакво илюзорно прераждане или различни небеса.

Сюжетът на романа "Тераса над Рим" се развива през XVII век. Главният герой, младият гравьор Мом, изпитва дълбока любов към една жена, която обаче е обещана на друг мъж. От ревност този мъж налива сярна киселина върху лицето му. След като е обезобразен, Мом трябва да се откаже от своята любима, въпреки че продължава да я обича до края на живота си.

Авторът черпи вдъхновение и от новата техника на гравиране — „черната гравюра“, появила се през 1642 година. Тази форма контрастира с традиционното изкуство поради факта, че при нея светлината идва от тъмнината. Думите „черно“ и „тъмно“ често присъстват в текста. Стилистиката включва кратки глави и фрази с афористичен нюанс...

Героят скита из градовете в опити да открие изгубената любов и непостоянната светлина; той балансира несигурно край пропастта – това чувство намира отражение в неговите произведения и символизира съществуването му. Меланхолията го следва навсякъде около предметите и телата му. Въпреки съмненията си, творчеството на Мом представя хармония напълно противоположна на ежедневните му преживявания. И макар животът му да е разрушен, той оспорва ограниченията чрез смелите еротични гравюри, много от които са унищожени по заповед на властите — както светски така религиозни. Както винаги талантливият художник предизвиква недоумение у невежите хора със своето творчество.