Джуандзъ и неодаоизмът (сюенсюе)

В тази книга за пръв път в България се разглеждат онтологичните теории на Гуо Сян и Уан Би, както и концепцията за човешката природа на Лиу Шао. Освен това, акцентът пада върху естетическия бунт на седмината мъдреци от бамбуковата горичка. Жуан Дзи, Хъ Йен и Сян Сиу са известни със своите интелектуални критики спрямо времето си, поезията вдъхновена от природата и философската идея за свобода, която представлява новаторство в духовния живот на Древен Китай.

Сюенсюе (мистичното учение) предлага синкретично преосмисляне на даоистката метафизика и представлява най-сериозното рефлексивно предизвикателство от древнокитайската мисъл. Неодаоизмът доминира културната среда през периода Уей-Дзин, съчетавайки спонтанността с изменчивостта и конфуцианския акцент върху знанието.

Притчите на Джуандзъ относно мъдреца и Пътя, наред с вижданията на Лаодзъ за неуловимото и безименото оформят основополагащите идеи за философията през времето на Шестте династии (220 - 589). Сюенсюе оказва значително влияние както върху развитието на будизма в Китай, така и върху неоконфуцианството по време на династиите Сун и Мин.

Дискусиите относно способностите и човешката природа (спорът между таланта и характера) откриват нови непроучени направления в областта на даоистките изследвания. Баопудзъ от Гъ Хун разширява интерпретативните хоризонти около многозначността και мистерията свързана с Дао.