Хайдутството по българските земи във фолклора и писмените източници XV - XVII век

Хайдутството представлява историческо явление в българските и балкански територии по време на османското управление. Въпреки че е една от ключовите теми в историографията на България и Балканите, то остава спорно и предмет на дебати. От Освобождението на България до днешния ден са изминали почти 150 години, но въпросът за същността на българското хайдутство продължава да бъде актуален.

Настоящето изследване се фокусира върху първите три века под османска власт, като разглежда конкретни проявления още от последната четвърт на XIV век. Хайдутството през този период значително се различава от онова по времето на Възраждането (XVIII-XIX век), когато започват да се включват влияния от кърджалийството, а терминът "хайдути" вече обхваща участниците в националноосвободителните борби.

Периодът XV-XVII век предоставя добра възможност за анализиране на хайдутството в неговата оригинална форма. То може да бъде проучено така, както е било възприемано от хората живеещи тогава в българските земи – представители на различни конфесионални и етнически общности.