Хайдути. Български войводи до края на XIX век

В края на XIV век България попада под османска власт за пет века. Но можем ли да кажем, че сме били роби? Дори в най-трудните периоди нашата страна продължава да ражда смели и непокорни българи – бунтовници и герои. В поробеното отечество скоро се чуват имената на страшния Страхил, безмилостния Чавдар, могъщия Вълчан, решителния Чакър, огнения Индже, непревземаемия Кара Колю и упорития Петко войвода – всичките те са народни защитници и мстители за страданията на унижените. Гората е изпълнена с гняв и готовност за саможертва от многобройните хайдушки групи. Планините стават сцена на велики битки.

Основните фигури в тези значими сражения са именно героите в тази книга – традиционни „старомодни“ войводи, новаторски патриоти и революционери, както и десетки забележителни жени - байрактарки и нишанджийки. Те водят свои чети към освобождението под прикритие с мъжки дрехи и къси коси. Всички те напускат уюта на домовете си, за да се изправят срещу насилието и неправдите; проливат кръвта си за родината. Много от тях дават живота си не само за собственото освобождение но също така помагат на други поробени братя християни. Имената им остават живи в народната памет чрез песни; изградени са им бюстове и паметници, но какво реално знаем зад легендата? Какви подвизи действително извършват?

Съдбите им са пропити с престъпления, отмъщение, предателства и интриги; включват конфликти или приятелства, пътешествия или приключения - обири до екзекуции - но най-вече показват героизъм надхвърлящ днешната литература. Историята на българските хайдути може да бъде четена не само като историческа хроника от онова време или източник на национална гордост , а също така като урок по доблест , героизъм , упорство свободолюбие .