Българската държавност на север от Дунав

Българите са оказали значително влияние върху духовното развитие на Румъния и обогатяването на румънския език. В речника на Лазар Шъйняну (шесто издание) се отбелязва, че това въздействие дълбоко изменя граматичната структура и лексиката на румънския. Думи като край, воевода, постелник, храм, скит, старец и владика имат български произход. Според речника на Йон Кандря сред 43 269 румънски термина има 8905 (20,58%), които са с българско значение. Речникът на Г. Булгър разкрива още по-голям процент - 21,49% от общо 60 хиляди думи там също са български; той посочва над 12 хиляди подобни термини в румънската лексика. Известният филолог Алф Ломбард подкрепя тези данни.

От XIV до XIX век влашките княжества използвали кирилица за писменост; едва през 1865 г., под управлението на молдовския княз Куза, е въведена латиницата. Много наши свещенослужители и творци работят дълго време в Румъния – например Григорий Цамблак твори в Сучава след падането на Търново. През XVI век Василе Кочи е молдовски воевода и син на българина Никола Кочов от село Пороище.

До края на XIX век около Букурещ се намират 33 български села; българи живеят също така в Брашов, Браила и Банат и основават град Александрия. От тях идват редица известни писатели и поети – някои като Великсин пишат както на български, така и на румънски език. Антон Панов от Сливен е композиторът зад музиката към химна „Събуди се, румънецо" и според Михай Еминеску той е "един от строителите" не само нa румънската литература но i нa езика самият по себе си". Панайот Станчов-Черна e потомък na bŭlgarin ot četata nа pop Hariton , a книжовникът Пирин Бояджиев установява наличието нa двадесет поети c bulgarsko проyizkhod v rumynskata poeziya . Борис Караджа пък стана най-популярният скулптор у нас — ученик беше именно при Любен Станчев oт Dobrudja . Както казва известният руски специалист Йон Богдан: "Румъния представлява една Италия за нашия национален дух".

Институтът по българска филология при Българската академия науките може да изследва влиянието ни върху езика нa северните ни съседи – знанието за това е особено важно . Вазовото изречение , че сме дали книга nа всички славяни , не покриva всичките ни приносив света .

Йордан Дачев e исследователь bŭlgarskite sledi v Rumyniia."