Българският календар/ м.к.

Човекът, който е създал чешма за всички, сваля времето от безкрайността и го вкарва в рамките на собствения си живот, а пространството ограничава до мястото на своето произведение. Тук става дума за най-висшата форма на инстинктите за самосъхранение и продължение на рода: желанието на човека да се определи в околната среда, да намери идентичност във времето и пространството. Понеже времето не спира, а пространството е неизмеримо, осъзнаваме, че човешките инстинкти - както биологични, така и психологически - всъщност показват стремежа ни да слеем времето и пространството с нашия собствен Аз.

Моментът, когато индивид или общество преминават от небитието към битието и историята, се обозначава с появата и развитието на календара. Календарът е първият инструмент, който отразява присъствието им във времевото пространство; той служи като средство за идентификация в безкрайния контекст около тях – така човек може да направи себе си част от измерението време-пространство.

Но защо именно календарът? Времето по своята природа е безкрайно но има естествени разделения: деня следва нощта; сезоните се редуват; годината тече напред. Пространството също носи свои ограничения: гори, планини полета и водоеми обрамчват живота ни. Животът зависи от взаимодействията между тези две измерения.

Безкрайните концепции човек преодолява чрез трудности. Успехът му зависи от конкретните форми на вечността във времевия поток и просторовете граници. Чрез наблюдение на движението на небесните тела можем да организираме труда си – това води до необходимостта от запомняне техния ритъм; тук идва ролята на календара! Календарът представлява работен план – това определение е най-ясното!

Създаден въз основа движенията в небесната сфера като план за работа, календарът постепенно придобива автономна сила: всеки ден или сезон той указва какво трябва да правим. Можем метафорично да наречем календара "първият робот", изработен от нас самите – след което действа независимо извън нашата воля.

Като основополагающ фактор при развитието нa науките през вековете календарът предава философските идеи зад обществото което го е създало; особено акцентира народната педагогика . Създаването му помага в урегулиране начина ни нa живот , докато влияниетo му върху нас - чрез „заповедте“ които задавае - представлeнeто e точно педагогическо действие .

А когато този учебен календар достигне усъвършенстване през вековете , разбираме как цялото общество ще расте практично i духовно до нов висоти : той копира хармонията n a небесните цикли която e условие зa устойчивост n a вселенската система ; внедрявайки подобна ритмика у народа oтново постига условия z a дълговечност .
Йордан Вълчев