Места на памет Т.I: От републиката до нацията

Местата на памет представляват предимно остатъци. Те са крайна форма, където съществува осъзнатост за честване в историята, която обаче често е пренебрегвана. Това понятие възниква вследствие на деритуализацията на нашия свят. Тя произвежда и определя една общност, която изкуствено се конструира и поддържа с волеви усилия, докато е дълбоко ангажирана в своята трансформация и обновление. В този контекст новото по принцип надделява над старото, младото - над зрялото, а бъдещето - над миналото. Музеи, архиви, гробища и колекции; празници и годишнини; договори и протоколи; паметници и светилища – всичко това са следи от друга епоха, представящи иллюзии за постоянство. Затова тези благородни инициативи носят носталгичен оттенък.

Местата на памет оживяват от убеждението, че не съществува спонтанна памет – необходимо е да се изградят архиви, да се организират годишнини и чествания; нужно е произнасянето на панегирици или нотариално заверяване на документи – защото подобни действия не са естествени. Те възникват благодарение на взаимовръзката между исторически моменти: те биват откъснати от течението на историята само за да бъдат впоследствие върнати обратно в него. Това вече не може да бъде наречено истински живот нито пълно умиране – наподобява мидите по морския бряг след като водата на живата памет се е оттеглила.
Пиер Нора