Шест слова за свещенството

В миналото се подигравам на светските лидери, които раздават награди, без да вземат предвид душевните качества, а вместо това се ръководят от богатството, възрастта и влиянието. Но когато осъзнах, че същата абсурдност е прониканала и в нашата Църква, вече не ми изглеждаше толкова ужасно. Нима е изненадващо такова поведение у хора от света, които жадуват за признание и действат само за пари? Още по-неразбираемо е как тези, които твърдят, че са се освободили от подобни недостатъци, всъщност не постъпват по-добре - въпреки стремежа си към небесното те сякаш решават важни въпроси относно земята и назначават случайни лица на позиции свързани с онова дело, за което единородният Син Божи прие унижението да стане човек и да понесе страданията до смърт. И вместо просто да спрат дотук те добавят още една нелепост: не само избирайки недостойните кандидати, но и отхвърляйки подходящите. Както ако трябва устойчивостта на Църквата да бъде атакувана отвсякъде – явно едната причина не им е достатъчна; така допълнително засилват Божия гняв с нова сериозна грешка.
Свети Иоан Златоуст