За нормалността: моралната опера на един…

В древна Гърция терминът "идиот" е обозначавал хора, които не са имали достъп до знания или информация – това включвало всички жени и повечето мъже. Аз се чувствам неспособна да взимам решения и да оценявам ситуацията; нямам опции, с които мога да се свържа. Възможно ли е това да бъде нормално? Дали причината за него е в моята женска природа? Може би съществува определена нормалност за жените - невъзможността им да идентифицират себе си или политическите алтернативи... Хората около мен обсъждат история, права, произход, гордост и визия. Но аз усещам недостиг на нещо важно; липсва ми любов и разбиране, забавление и радост. Не мога постоянно да мисля за страха от смъртта, която чака зад ъгъла... В момента живеем в общество, което акцентира върху смъртта и инстинктите на оцеляване. Не желая всеки миг да следя тези инстинкти. Искам контрол над основните си потребности, за да постигна чувство на свобода и комфорт. Това ли е истинската нормалност?