За нормалността: Моралната опера на един политичес

В древна Гърция терминът "идиот" е обозначавал хора, които не са имали достъп до знания или информация – това включвало по подразбиране всички жени и мнозинството от мъжете. Аз чувствам, че нямам способността да оценявам или избирам; не виждам варианти, с които мога да се свържа. Дали това е нормално? Свързано ли е с факта, че съм жена? Явява ли се такова състояние на женската нормалност – невъзможността за идентификация или оценка на политическите алтернативи? Моите съграждани обсъждат историята, правата и нуждите от миналото, наследство, гордост и визия. Но у мен липсва нещо важно; усещам недостиг на любов и разбиране, забавления и радост. Не мога непрекъснато да мисля за страха и смъртта в живота си... В момента живеем в култура на смъртта, ръководена от инстинктите за оцеляване или умиране. Не желая постоянно да следя своите инстинкти; търся начин да управлявам основните си импулси така, че да се чувствам свободна и добре. Дали това представлява истинска нормалност?