Химни за мистерията на неизразимото

Иван Симеонов е сред последните, а може би и първите новоапостоли на вярата, надеждата и любовта. Той има много близки възгледи с християнския екзистенциализъм и темата за безнадеждността – концепции, присъщи на Достоевски и Шестов, Ясперс и Хайдегер. Успява да преодолее страха от този свят и живота си чрез своята вяра. Неговите произведения представляват метафизично пътешествие към себе си, при което той открива красотата на вечната цялост, която сме загубили. Истински духовен аристократ, Иван Симеонов създава сънища с цветовете на вечността. /Георги Цанков/