Химни за мистерията на неизразимото

Много хора вероятно ще останат безразлични към божествено-човешката мелодия на духовната хармония, която се проявява в творбите на Иван Симеонов "от другата страна на реалността". Настоящето на човешкото съзнание затруднява разпознаването на смътните спомени за светове отвъд сетивата. Въпреки това, поетите притежават способността - или може би проклятието - да помнят, че произхождат от далечно минало и са насочени към много далечен хоризонт. Те не забравят, че са родени от духа и свързани с дъха на Земята. С искрена вяра и себераздаване, Иван Симеонов изгражда "пътеката на молитвите и мечтите ни към безкрая на истинската действителност". От неговото сърце струи чиста и искрена надежда в животворния духовен принцип: божественият Всемир присъства във всеки един от нас, а ключът към него е волята за самопознание. Няма единствен ключ за разбиране на написаното от него – той вплита сънища с цветовете на Вечността. Медитативното задълбочаване в загадките на Сътворението е дарено само на малцина; но то не идва лесно: който върви сам - стига по-далече. /Вихрен Чернокожев/