Сърцето ми като граната

Силната поезия може да бъде класифицирана в две основни категории - нежна и мръсна. Съществува обаче и трета категория, която не е позната у нас - това е поезията на радостта. Тази форма на поезия коренно се различава от традиционната българска лирика, която често се фокусира върху една жена, която или не идва, или постоянно си заминава, докато Черно море бушува с цялата си мощ.

Поезията за радост представлява съпричастност и щастие. Приятелите на Карбовски са измислили термина "съприщастие" – споделеното щастие е истинската поетична изразност; тя е като успешно извършено престъпление. Това е един новаторски Карбовски, който пише за Вечната Непозната Красива Жена, която идва при теб и остава завинаги – поне толкова дълго колкото продължава един живот или едно лято.

В творбата "Сърцето ми като граната" той доказва, че автентичното писане не произхожда от самотния акт на творчество или от изкуствени пози. То възниква от събитията и моментите, които преживяваме заедно с другите хора и удоволствието от тях. Истинското писане проследява случката и възторга около нея.

А както вероятно няма да предположите – тази случка винаги включва една жена. Или дете. Или морето. Или истина със сложен характер като индрише.