Българската освободителна кауза през горнилото на Източния въпрос

През дългия период на османското господство българският народ проявява упорита съпротива срещу завоевателите. Историята помни множество бунтове, въстания и заговори, които са локални по своя характер и се случват спонтанно, без предварителна подготовка или организираност. Силите за опозиция както на българите, така и на другите балкански народи са твърде ограничени, за да успеят в борбата си срещу нашествениците. Затова те търсят надежда във външна помощ. Поначало очакванията им са насочени към Австрия, а от началото на XVII век - основно към Русия. Руските царе умишлено подхранвали тези надежди. Още през XVI век Иван Грозни открито заявява намерението си да освободи балканските източноправославни християни и недвусмислено посочва целта си – освобождението на Цариград от османската власт. На тази база възниква известната легенда за Дядо Иван. Подобен курс в руската политика става още по-осезаем при Петър I и Екатерина Велика, които значително увеличават силата на Русия и усилват натиска върху Османската империя.