Принципът за разделение на властите

Темата за разделението на властите не е особено подробно разгледана в българската правна литература. Тя е обсъждана предимно във връзка с други аспекти на политическото и държавното устройство. Български учени, като проф. Стефан Баламезов и проф. Любомир Владикин, които работят преди преврата от 9 септември 1944 г., са защитавали необходимостта от разпределение на компетенциите между различните носители на властта, както и последователното прилагане на концепциите на Монтескьо и Джон Лок в структурата на държавния организъм. След края на Втората световна война у нас се утвърди идеята за "единството на властта", която стана основополагающа в официалната правна и политическа теория. Преодоляването наследството от този подход изисква ново отношение към съществения принцип на демокрацията.

Какви фактори налагат проучването по темата за разделението на властите? На първо място, именно чрез него мислителите от миналото опитват да поставят граници между държавата, обществото и индивида. Този принцип олицетворява нивото свобода в организираното общество и служи като надежден показател за нея. Това се дължи факта, че той осигурява спазването определени правила, чиято основа са общопризнати юридически принципи и норми. Концепцията предложена от Монтескьо предлага нов начин за регулиране отношенията между различни социални актьори и носители на конституционно установена политическа сила.

Разделението на властите представлява убедително доказателство за потенциала права да играе роля като философски, политически и социален компонент; то допринася за запазване развитието on обединеното общество και водене насочено демократиично процес легално функциониране . Съвременният прочит принудата възможностразделение власти свързан новообразуване юридически атрибути модерната държава , главно сред които гаранция право реализиране три власти . Настоящето изследване е посветено точно тези въпроси .