Нюйоркска трилогия

Трите взаимосвързани новели, които формират знаковото за края на 20-ти век произведение на американския литературен класик Пол Остър (публикувано през 1986 г.), се движат по границата между различни жанрове и някои критици дори ги определят като детективски. Всяка от тях хронологично проследява постепенното разпадане на главния персонаж. Детективът в тези истории е завладян от фикс идея, която води до разрушаване на предишния му живот. В едната новела криминален писател започва собствено разследване; във втората един детектив наблюдава друг писател; а третата се фокусира върху автор, който търси приятел от детството си след като последният го е назначил за изпълнител на своето литературно наследство. Произведението на Остър притежава толкова много пластове, че може да бъде оценено от читатели с разнообразни интереси и културен опит. Дали става въпрос за металитература или просто авторът експериментира с детективския жанр? Вероятно и двете.

Въпреки всичко „Нюйоркска трилогия“ остава неотменна част от криминалната литература – качеството й е толкова високо, че критиците продължават да я анализират и задават въпроси относно нея, наричайки я „детективски истории за детективски истории“, „странна хумористична версия на криминалния роман“, „меко криминале“ (в контекста на „твърдите“ или “черните” романи както при Чандлър и Хамет), „малки стъклени пъзели“ или "хибрид между детективската история и 'новия' роман". Според критиците това поставя Остър сред постмодернистките автори, повлияни от американското постмодернизъм през шейсетте и седемдесетте години. Но независимо как точно го класифицират те, творбата остава една от най-великите четива през миналия век.