Изобретяване на самотата

„Един ден животът тече... и изведнъж настъпва смъртта.“ С тези думи започва „Изобретяване на самотата“ – произведение, което обединява най-интимните размишления на Пол Остър за отношенията между баща и син. Първата част, озаглавена „Портрет на един невидим човек“, разглежда чувствата и спомените на Остър след загубата на баща си – мъж, който е бил затворен в себе си, откъснат от семейството и студен по природа. „Както всичко друго в живота му, той ме виждаше само през призмата на собствената си самота“. Когато получава известие за кончината му, Остър осъзнава: „Трябва да напиша нещо за него; ако не побързам, целият му живот ще бъде забравен с неговото заминаване“. Под влиянието на това желание да увековечи паметта на своя баща у него се пробуждат спомени за странни и неприятни преживявания. Във втората част наречена „Книгата на паметта“, фокусът преминава от ролята му като син към тази като родител. Чрез пъстра мозайка от образи и асоциации той изразява своите размисли относно раздялата със сина си, болестния дядо и преди всичко върху същността на писателския труд като форма на самота.