Нощно кафе

В „Нощно кафе“ се сблъскваш с безпощадната искреност, която само бялото платно може да понесе. Поезията сякаш е организирала времето по начин, който го превръща в символ на безсъние – не напълно буквално, но и... доста буквално понякога. Над чашата с кафе през нощта, когато светът навън замира, именно тогава гласовете на съвестта, разочарованието, радостта и спомените звучат толкова ясно. Между кориците на „Нощно кафе“ от Антония Антонова резонират тези викове. Разбира се, те са представени художествено с особен ритъм, който пронизва цялата книга; ако не беше автентично, щеше да изглежда изкуствено и досадно. Но всъщност това е единственият възможен поетичен пулс за Антония и няма как да не му повярваш – той те увлича и сякаш ти шепне: „Така преработвам болката си.“ И ти самият започваш да следиш този ритъм (от личен опит го казвам) и чрез него осмисляш своя живот.

Всъщност точно така работи Поезията. Словесните игри не могат да те докоснат (дори оставят трайна следа) както тук. В „Нощно кафе“ откриваш онази непоколебима честност, която белият лист може да носи. Антония те изпраща в забравени български домове и едновременно с това те връща към уюта на закуската у дома. Тя прощава вместо теб на любовта, която не е устояла пред ежедневието, но все пак запазила нежността си за близките хора достойни за обичане. Буквално ти показва улицата с просяци и босоноги деца , а също така внушава надежда че още сме способни на молитви . Книгата притежава характер именно защото самата Антония е развила такъв характер способен да носи тежестта на словото . Затова ми доставя удоволствие срещането ни .

И твой ред идва , скъпи читателю! Направи си едно или две-три нощни кафета и… потопи се в тази поезия . Да , тя има своите интензивности , но лекува апатијата . И за яснотa - четeнeтo нe изисквa валидол.) Така ще посрещнеш утрото със сърце.

Камелия Кондова