Лицемерието на властта

Демокрацията трябва постоянно да оспорва факта, че управляваните всъщност не упражняват власт, по подобие на това как религията опровергава физиологичната истина за смъртността на човека. Реализмът няма място в демократичния процес. В него индивидът е длъжен да жертва живота си за изкуството, да се отдалечи от реалността, да затвори очи и уши, а вместо сетивата си да следва разума – само тогава ще настъпи просветление, ще възкръсне духът и изкуството ще триумфира. Модерната демокрация представлява чудо, което изисква силна вяра и въображение за своето осъществяване. Тя функционира като театрална постановка с нотки на лицемерие.