Екстазис

„Имам слабост към книги, в които се усеща дълбочината на езика. Това са произведения, които те привличат с нежния опиум на разказването – там всяка дума е внимателно подбрана и всеки ред отваря нови врати и сетива. От мястото, откъдето говори невидимият разказвач – събирач на последни въздишки, се преплитат темите за смъртта и любовта, меланхолията и иронията, страха и утешението. И една завладяваща лична история сред чуждите разкази за край. Дълго време не бях срещал така майсторски написана книга като „Екстазис“ от Радослав Бимбалов.“
Георги Господинов

„Потопете се в света на „Екстазис“. Обещавам ви - ще изпитате прекрасно чувство. Даже страхотно! Толкова чудесно, че със сигурност ще си задавате въпроса защо приключва това романно изживяване. А след това – вече пристрастени – може да решите да го прочетете отново.“
Митко Новков

Твоите очи са проливали сълзи; рисувал си мустаци с химикалка; парил си устни в гореща супа; падал си от череша; получавал си шамари; пукал си балонче; духал си глухарчета; губил си ума си; редял си развълнувани думи; усвоявал si чужд език. Имаш доказателства за своето съществуване. Аз нямам такива. Казвам се Михаил и работя за този, който е създал всичко около нас. Събирам последните дихания на хора пред прага на смъртта. Разбрах какъв е техният смисъл и с удоволствие ще споделя.

Михаил е позициониран наляво, в пространство без спомени или чувства – просто имена няма там. Неговата задача е да улови последния дъх на умиращите души. Но понякога дори наляво стават неща, които променят правилата завинаги... Какво би могло да надмине смъртта и да обърка самия творец?