Ти, подобие мое

„Ти, подобие мое“ не представлява просто драматична история за петима измислени персонажи от съвремието ти. Това е роман, който разглежда твоето общество, което официално счита състраданието за слабост. Историята се разказва от самия Създател.

Антиутопия? Надявам се да не е така.

Създаваш свой собствен ред сред човечеството по свое усмотрение и без право на участие – не само що се отнася до немите живинки, безсловесните дървета и тихата вода, но и спрямо себеподобните си: онези с различни мисли или просто по-слаби от теб. Твоят гняв е изобилен и ярък; бързо прелива в злобна мъст. Ненавистта ти е леснодостъпна – разливаш я като евтин пенлив алкохол по време на виртуални социални срещи за анонимно осъждане, заклеймяване и линчуване.

Най-ценният ресурс за теб – думите – служат единствено за шумна омраза. В същото време запазваш дистанция към себе си, избягвайки да носиш чуждите страдания; изпитваш само лицемерна (или дори никаква) съпричастност към останалите. Не жалиш другите с цел да оплакнеш себе си. Природен подбор - оцеляват тези с дебела кожа.

В края на твоя успешен технологичен напредък вероятно вече вярваш в собствената си значимост. Бързият напредък те дарява не само със самочувствие, ами и със самоувереност, която те доближава до най-изкривеното ти разбиране за мен.