Българската литература през XXI век (2000-2020) Част 1

Тази книга, създадена с намерението да бъде литературна история, ще бъде възприета като критика, тъй като нейното минало остава актуално и днес.

Едно от първоначалните ми осъзнавания беше необходимостта да се погледне критично на практиките в областта на литературата през последните десетилетия. Споделям това като автор на над седемстотин рецензии за нови книги, публикувани между 1995 и 2020 г., основно във вестник Култура. Прегледах отново собствените си текстове, както и мненията на други критици от различни източници, наред с безброй коментари от читатели в интернет форуми и блогове. Станаха ясни значителните разлики между оперативната критика и оценката на литературната история по отношение на едно и също явление. Това предизвикателство ме подтикна да поставя под въпрос някои критици мнения – включително моите собствени. Докато критикът работи с фокус върху детайлите, литературният историк е подобен на инженер, който трябва да свърже множество несъвместими части в един цял механизъм. Понякога жертваш добри автори или творби заради невъзможността им да бъдат интегрирани в общата схема; друг път представяш произведения с по-слаби качества просто защото са ти необходими за сглобяването на важен компонент от този механизъм. Въпреки всичко обаче осъзнавам един парадокс: макар книгата ми да е написана с цела предоставяне на литературна история, тя ще бъде интерпретирана главно като критическа работа именно защото нейната минала реалност продължава да резонира днес.