Власт и видимост. Postscriptum

В лабиринта решавам да вляза през входа, обозначен със знака "Субект" – човекът-субект като активно и страдащо същество, разглеждано в неговото трансцендентално и метафизическо измерение. Преминавам през Събитието, което служи за символ на извършителя на ужасно деяние и наблюдателя, който се идентифицира с него, но същевременно се дистанцира от действието. По-нататък следвам Хегеловата диалектика между господаря и роба, която разглежда независимостта и зависимостта на самосъзнанието. Включвам Беняминовата естетика на привидното - проявлението на красивото и истинското в техните скрити форми. Постепенно достигам публичните пространства на историята и визуализацията - резултат от историческото и геополитическото въображение. Тук не става дума за традиционната перспектива на историка с предварително зададени концепции; вместо това тълкувам настоящето чрез бъдещите перспективи към миналото, което наричам хелиотропичен ефект по аналогия с известна метафора от Бенямин. Преобразуването на историята и геополитиката в casus belli води до възникването на нов (или може би познат?) феномен – войни за паметта и миналото, които вече причиняват реални човешки страдания; те могат да станат предвестници за края на сегашната цивилизация или раждане на нов етос и различен живот.

Андрей Бунджулов