Защо мъжете лъжат, а жените плачат

Каква е причината мъжете да лъжат? Защо имат усещането, че трябва винаги да са прави? Какво ги кара да избягват ангажименти? От друга страна, защо жените плачат с надеждата нещата да се случат по техния начин? Каква е причината за тяхното желание непрекъснато да обсъждат едни и същи теми до изтощение? И защо не проявяват инициатива за интимност по-често?

Разликите между половете, недоразуменията и конфликтите остават актуални дори в XXI век – те присъстват в живота ни почти толкова, колкото когато Адам за пръв път се ядосал на Ева. След тридесет години изследвания относно различията между мъжете и жените, включително експерименти и анализи на стотици часове видеозаписи, написахме книги и участвахме в телевизионни предавания. Получихме хиляди въпроси относно поведението на противоположния пол от хора, които са озадачени или разочаровани от действията на другия.

Заради това решихме да напишем книгата „Защо мъжете лъжат, а жените плачат". В нея сме подбрали 40 често задавани въпроса от читатели и публика по целия свят и сме опитали да предоставим обяснения въз основа на нашето знание, научни проучвания и логика. Създадохме практически решения с цел да насочим читателите към правилните взаимоотношения с противоположния пол.

Книгата разглежда важните питания на жените през ранната неделя сутрин като: „Защо мъжете поглеждат други жени?" или „Защо постоянно ми казват какво трябва да правя?". Освен това осветляваме трудностите пред мъжете около десет часа сутринта в неделя — било то сами или с партньорка която вече не общува. Задаваме въпроси като: „Защо жените никога не говорят директно?", „Защо постоянно натякват?" и „Какво значение има дали прибера чорапите си в неделна утрин?"

Женската загриженост за бъдещето започва още при брака; докато при мъжете подобни притеснения идват след свързването.

Науката вече може адекватно да обясни защо жените разговарят толкова много - те искат детайлна информация за всичко около себе си и рядко вземат инициативата що се касае до секса. Разкрития показват наличието на еволюционни фактори зад неспособността у мъжете многозадачно активно участие; те ненавиждат пазаруването например или предпочитат рулото тоалетна хартия винаги сочещо навън. Много често нашият труд акцентира върху очевидните истини, които хората пропускат — както например желанието у много жени постоянно пребоготворяване на интерьора чрез нов декор или пренареждане на мебелировката така че тя само затруднява вечерното завръщане вкъщи.
В крайна сметка Алън и Барбара Пийз успяват чудесно уловят тези тънкости във взаимодействията между половете.