Българо-югославските политически отношения (февруари 1947 – октомври 1956 г.)

След Втората световна война две държави, с напълно противоположни позиции и значение в международната политика, заемат различни места на сцената. Това логично определя техните дипломатически възможности. Зад фасадата на обща идеология „дълбоките чувства“ на „приятелство и братство“ всъщност се крият прагматични цели и интереси. България и Югославия реагират по различен начин на влиянието на съветския фактор, като степента им на зависимост е ключова за поведението им. Под прикритие на "идеологическото единство" архитектите на съветската политика целят да оформят двустранните отношения в съответствие със своята стратегия за влияние и доминиране в региона на Югоизточна Европа. По този начин сложният мрежест контекст от исторически условия, властови амбиции, политически стремежи и идеологически зависимости движат процесите, които формират българо-югославските политически отношения и развитието около важния македонски въпрос.

Тази работа представлява опит да се погледне зад повърхността на фактите с цел дълбочинно обяснение относно случилото се между двете страни през разглеждания период. Авторът осветлява контекста от историческата действителност в Югоизточна Европа, върху който са изградени политическите взаимоотношения между България и Югославия.

Книгата предлага подробен анализ на събитията преди 1947 г., насочен към разкриване тънкостите в сложните и противоречиви политически връзки между страните.

Разбирайки тези взаимовръзки, читателят получава част от картината за Югоизточна Европа като цяло.

Димитър Петков е доктор по история с обучение в Белград, Република Сърбия; той специализира по проблематика свързана с дипломатическата история на региона след Втората световна война и българо-югославските отношения. Той е автор както на студии така и статии относно съветската политика в района, както и българо-югославските инциденти през войната and последвалия период.