Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград за Цариград

Иван Димитров Шишманов (1862-1928) е изтъкнат български филолог, писател и политик, един от основателите на Висшето училище в София (Софийски университет). Той е професор по литературна и културна история, както и редактор на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" и списание "Български преглед".

Като министър на народното просвещение той създава обширен план за културно-образователно развитие. Под негово ръководство се установяват множество културни институции като Народния театър в София (1904), Етнографския музей в столицата (1906), Музикалното училище, Института за слепи и много читалища. Той е запален защитник на българската национална кауза с значителен научен принос.

Известното историческо произведение на Иван Шишманов съдържа дълга студия, както и откъси от дневниците или описанията на Соломон Швайгер (1578), Мелхиор Безолт (1584), Адам Вернер (1616), Павел Тафернер (1665), Савиюрюзинян (1786) и Граф Фериер де Совбьоф(1788).

В него се разглеждат топографията на римския път между Белград и Цариград през различните исторически периоди; известните кервансараи; общият характер на пътеписите; отношението на дипломатическите мисии към християнското население в балканските територии под Османска империя; животът в градовете и селата, включително облеклата, традициите и други аспекти.

Тази работа е публикувана в "Сборник за народни умотворения, науки и книжнина", книга IV през 1891 г., стр. 320-483.