Разкази (Вирджиния Улф)

През целия си творчески път Вирджиния Улф написва ограничен брой разкази, които обикновено създава в кратките паузи между романите си. С тях тя експериментира с границите на модерната проза, изразявайки не само вътрешния свят на индивида, но и взаимодействието между вътрешното и външното, където „реалността“ и „въображението“ са напълно равнопоставени и толкова взаимосвързани, че разграничаването им зависи от фин нюх и усет. Не е случайно, че литературните критици отбелязват как прозата й често достига музикални висоти. В тези разкази авторката използва литературни техники и концепции, които по-късно развива в своите романи. Някои от произведенията акцентират върху сюжета и повествованието, докато в други преобладават настроенията, образите и поетичните идеи. За разлика от романите си – за които е най-известна – уловът на ритъм в разказите й е значително по-силен отколкото самият наратив. Тя сама споделя: „Ритмичната проза ми се струва по-природна от повествователната; но тогава трябва да измислям някакво спасително сюжетно връзка за читателя“.

Разказите в настоящия сборник са организирани хронологично именно за да се проследят удивителните трансформации на писателката – започвайки с традиционния стил, преминавайки през модернизма до постмодернизма и след това отново обръщайки поглед към класическите корени. Заглавията тук не могат да бъдат обединени под един общ знаменател; някои притежават характерни черти на класически сюжетни линии, докато при други доминират експерименталните подходи. Вирджиния Улф пише относно своите разкази: "Колко малко успявам да схвана с перото си от всичко онова пред очите ми - не само визуално, а във всяка частца на тялото ми". Читателят ще установи колко много всъщност е улавяла тази значима фигура в литературата през XX век при прочита на този малък том.