Османската експанзия 1453-1683 г.

Съществуването на Османската империя винаги е било деликатна тема за българската историография и за народа ни като цяло. Няма как да бъде иначе, тъй като петвековното чуждо господство не е донесло никакви значими ползи за нашия народ, докато негативните последици са очевидни и оставят дълбок отпечатък върху социалното, политическото и националното развитие.

Въпреки че разполагаме с основателни причини да изпитваме презрение към тази чужда държава, която ни е лишила от правото на свободно съществуване и развитие, слепата ненавист и прекомерната емоционалност спрямо Османската империя стават все по-тежко бреме за нас.

Необходимо е да се стремим към по-обективен и осмислен подход относно въпроса "Османска империя" и нейното място в нашата история. Чистото презрение или подценяването на Османската империя като изцяло назадничева структура не могат да обяснят факта, че тя успешно расте повече от 300 години, завладявайки нови територии след победи над враговете си в множество битки. Тази сила дарява Ранномодерна Европа (XIV-XVIII век) с важни фигури в изкуството на войната. Това не е просто анти-българска хвалба; това е суровата реалност. Нашите предци са били победени от една от най-мощните военни сили в цялата европейска история. Днес, повече от сто години след освобождението си от чуждото управление, ние трябва да проучим начина на функциониране на османските военни и политически механизми – така ще можем по-добре да идентифицираме подобни съвременни явления и да избегнем грешките на миналите поколения.