Тайните игри 1914 - 1945

В играта с "кодираното шпионско съобщение", А. Дълес подчертава, че има две основни страни: едната е умението да се засече и запише информация от противниковата разузнавателна служба, а другата - способността за декодиране на това съобщение. Според него не представлява особено предизвикателство да „прехванеш“ радиограма на врага – всеки, който притежава нужното оборудване, може да го направи. Значително по-трудно и често невъзможно обаче е да се дешифрира полученото съобщение. Когато собствените ти служби успеят да разберат кодовете, използвани от опонента за записване на техните послания, те стават относително лесни за декодиране. Проблемът идва от факта, че противниковите агенции прилагат сложни ключове и кодировки за защита на информацията си, което принуждава конкурентите им да провеждат специализирани шпионски операции с цел разкриване на тези ключови методи и шифри. Някои от тези действия през първата половина на ХХ век са в основата на настоящите очерци и могат да бъдат разглеждани като продължение на моите предишни книги – „История на разузнаването“ (2002) и „Легендарни шпиони на ХХ век“ (2009).