Византийското богословие през XIV в.

Книгата, която е предмет на разглеждане, се фокусира върху ключовия аспект на византийското богословие през XIV век – концепцията за Божествените енергии. Тази тема достига своята пълнота по време на паламитските спорове и играе важна роля в учението на Православната църква. Чрез анализирането на документи, открити от автора, се установява, че тези дебати оставят следа и в България. Изразена е хипотеза относно църковнополитическия контекст и влиянието им у нас.

Изследването обхваща също така как томистките текстове са възприемани във Византия през XIV век и последвалата реакция от страна на византийското богословие. В Тома Аквински не само го считат за един от видните западни теолози, но той е представителен глас за римокатолическата доктрина. Затова неговите противници сред византийците правят оценка на развитието в православната традиция и защитават своите религиозни идентичности и особености в богословската мисъл. По този начин критиката срещу Тома представлява финалния акорд в византийското богословие преди падането на империята. Дискурсът около Божествените енергии остава централна част от православната идентичност дори до наши дни.