Нещо човешко

В творбата си „Нещо човешко” Павел Поторочин ни пренася в един свят, където реалността и елементи на фантазията се преплитат. Подобно на произведенията на Маркес и Радичков, романът излъчва интелектуалност, добродушие и проницателност. Той провокира размисли и чувства - успява да натъжи и едновременно с това да развесели читателя. Създаден е за онези, които ценят хубавата литература и умеят да запазват радостта от нея в сърцето си - през дните и нощите, изпълнени с универсални човешки преживявания като самота, смърт, вечна надежда и безкрайна любов.

„Тишината представлява нещо присъщо за човека; още от началото Господ е дал на всеки по една собствена тишина. И този факт остава непроменен независимо от появата на патефона или радиото - шумът всъщност подсилва тишината точно така, както раждането води до смъртта. Само онзи, който е погледнал тишината право в очите, може истински да чуе смъртта. Онзи пък, който чува тишината, чува всичко.”