Древните българи, Шумер и Вавилон

За много хора тази книга може да изглежда като продължение на предишните две издания - „Древните българи и пирамидите“ и „Загадките на Земята и древните българи“, а вероятно те ще са прави. Въпреки това, е важно да се отбележи, че освен общата тематика за древните българи, тя притежава свои уникални характеристики.

Вавилон винаги е бил магнит за вниманието на летописци, историци, археолози и любители на необичайни неща. Това не е случайно – царството наследява богатата култура и цивилизация на шумерите в Месопотамия. Няма друг град-държава от древността, който да предлага толкова много "чудеса" - Вавилонската кула (Етеменанки), Висящите градини, огромните 16-метрови стени на града и златната статуя Истукана с височина 27.60 метра и ширина 2.76 метра. Всички тези величия са свързани с легендарния Навуходоносор II от династията на българите-худони, който присъства в Старозаветната Четвърта книга на царете наред с историческия запис за българската държавност „Именник на българските кханове“.

Историята никога не поднася нищо случайно; всяко събитие има своите предпоставки и закономерности, стига да успеем да ги осъзнаем. Древнобългарските държави представлявали духовни общества, а техният народ – трако-кимериците – вярвал в наличието на божествена искра у всеки индивид. Вместо просто да се молят Богу, те се стремели чрез делата си да достигнат до неговото величие и хармония със света около тях. От тази перспектива митът за строителството и падението на Вавилонската кула придобива нов смисъл: Етеменанки става символичен паметник нa човешкия дух във вечния му стремеж към познание по пътя към недостижимото."