Етногенезис и етническа история на българския народ

Дълги години в историческите изследвания е доминирала идеята, че българите са малко номадско племе с тюркски корени. Според тази теория, в края на VII век те пристигат на Балканите с „неголяма“ армия, успяват да победят византийската войска от петдесет хиляди души под командването на император Константин Погонат и създават своя държава. През следващите два века тези "тюркоезични" българи постепенно се асимилират, славянизирайки се езиково и расово, като резултатът е известен монголоиден примес – така те изчезват от историческия хоризонт, оставяйки само названието „България“. Това представление за историята ни бе изучавано в учебниците и все още продължава да бъде преподавано в училища и университети; то представлява една концепция относно етногенезиса на българския народ, която по-скоро е повлияна от идеологически възприятия отколкото от обективни научни проучвания.

Основната задача на Румен Иванов – действително амбициозна и осъзната – е да предостави цялостния поглед върху етнокултурното развитие на българския национален "организъм", започвайки от неговото възникване до днешния ден през вековете изпълнени с драматични промени. Тук не става въпрос за абстрактно теоретизиране или целеполагане без основание; книгата му носи ясна мисия, независимо от многобройните научни теми разглеждани в нея. Дори читателят да не приеме всички идеи на автора, несъмнено той провокира академичната общност към по-дълбоки разисквания относно сложността на поставените въпроси.

В резултат на внимателните си проучвания и развитието на интересни идеи от предишните си произведения, Румен Иванов представя богатство от разнообразен материал за анализ. В книгата си „Етногенезис и етническа история на българския народ“ той използва значителни количества данни както от археологията и езикознанието, така и от етнологията και новосъздадените генетични изследвания през последните години.