Томас Ман

Тази книга не е историческа и не притежава хронологичен ред, което е основно изискване за всяко историческо произведение. Тя не разглежда литературното развитие на Томас Ман, неговите успехи или провали. Хората, които се интересуват от историята в монументален вид, ще останат разочаровани.

Също така, книгата не представлява монография и ѝ липсва задълбоченост – основна характеристика на подобни трудове. Не анализира дори всички значими романи на Томас Ман; например първият му роман "Буденброкови" остава извън обсега ѝ. Освен това тя не се занимава с по-малките му творби като "Негово кралско височество", "Лоте във Ваймар", "Избраникът" и новелите му. Читателите, търсещи пълно тематично покритие, също ще бъдат неудовлетворени.

Книгата обаче не е просто сборник от статии или случайни теми относно наследството на автора; подборът тук следва определени критерии. Нейните четири части са насочени към най-философските аспекти в творчеството на Томас Ман: неговата поетика, която частично произлиза от прозата му и частично я оформя, както и трите философски романа: "Вълшебната планина", "Йосиф и неговите братя" и "Доктор Фаустус".

Томас Ман вероятно е един от най-добре мислещите философски автори през този век. За него философията представлява важен духовен инструмент за творчество - съдържание и структура на прозата си. В изкуствения свят на Ман философията придобива богат художествен живот след дълго пътуване от собственото си ядро до артистичната форма.

Следователно една от задачите пред литературната критика спрямо Томас Ман е да свърже философията с изкуството до нейния оригинален смисъл; тоест да интерпретира философската проза чрез призма на самата философия, без да забравя специфичността на художественото й проявление при обратното движение обратно към корена на размислите.

Такава задача стои пред тази книга.

Авторът