При изгрева на дните. Роман
Издателство: | Работилница за книжнина "Васил Станилов" |
Брой страници: | 264 |
Година на издаване: | 2008 |
Дата на издаване: | 2008-07-03 |
ISBN: | 9789548248624 |
SKU: | 96965850009 |
Размери: | 20x13 |
Тегло: | 282 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 12 лв. |
Този роман разглежда темата за детството. Историята започва с първоначалните мигове на човешкото съществуване, когато се отварят очите и светлината и сенките едва оформят формите около нас. Чудесните картини, видими единствено през погледа на дете, оживяват като калейдоскоп в родопското селце, където далечни ехо звуци от Първата световна война достигат до ушите на малкия герой чрез тревогите на възрастните. В този свят всяка вещ притежава своя собствена реалност, а всяка среща представлява допир с различен мир. Природата блести в цветната палитра на дъгата, небето примамливо ни зовe с безкрайността си и всичко изглежда прекрасно през детските очи – най-поетичния начин за възприемане на природата. Страхът от житейските проблеми и трагедията на войната намират успокоение в религиозната утеха, която влияе върху малкия герой. Но това чувство е предимно поетично и пантеистично оцветено; блясъкът му обаче скоро се нарушава от сблъсъците със суровия живот и историческите травми – включително опустошителното преживяване да види черепчетата на жестоко убити деца по време на Априлското въстание в Божия храм, което разколебава неговата вяра.
Слави Боянов е философ и писател с образование във Философския факултет на Сорбоната (1946-1948). Под влияние е на Николай Бердяев — представител на персонализма — както и Габриел Марсел. След завръщането си в България става асистент в Софийския университет, където води курсове по историята на философията от Европейския ренесанс. През 1953-54 г., той написва студия „Защита
на човешката личност", критикувайки открито фашизма и комунизма. В началото на 1955 година е арестуван от Държавна сигурност, а ръкописите му са конфискувани. Четиридесет години по-късно - през 1998 г., книгата излиза у нас благодарение на фондация „Конрад Аденауер". По онова време обаче проф. Боянов получава уволнение като „враг
на народа" след което остава три години без работа. После работи като уредник в музей και едва през 1971 г.
бива назначен към Института по философия при БАН . От 1988 година живее със семейството си във Франция."
.
.