Век и краевековие

Темата за позитивизма и декаданса в българската литература от XIX век, както и аспектите на ориентализма и културната идентичност, е основна във фокуса на тази книга. Взаимодействието между Ориента и Запада (където Западът се свежда до Европа) служи като проблематичен фундамент за разглеждане. Всеки от текстовете не претендира да обхване всичко, но предлага различни интерпретации на Ориента, изследвайки динамиката с Европа и редувайки ролите на субекта и обекта. Ориентът тук е представен като разрушителна психическа нагласа (Каравелов/Ботев), анализира се чрез свои културни символи (спорът между Иван Богоров и Добри Войников) и се възприема като медитативно спокойствие или нирвана (съзерцателното вдъхновение у "калоферските момци" на Константин Огнянович, тишината при Нешо Бончев). В крайна сметка той е оценен негативно като примитивен колективизъм, който ограничава индивидуалността на личността, оформена под влиянието на Запада или Севера.